Постинг
18.11.2008 17:16 -
кламер
Автор: caruso
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6073 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2008 17:17
Прочетен: 6073 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 18.11.2008 17:17
Спя с един светлосин суитчер. XXLразмер.
Всъщност ми стига до коленете, в него изглеждам като в торба, а и качулката ми пречи, но е толкова мекичък и толкова напомня едно друго синьо и вледеняващо, неизказано, почти мокро от неизплаканото и ...
Асоциации.
Благодарна съм, че не ми оставя време да мисля.
Благодарна съм, че се чувствам почти обичана... толкова, че да не искам да правя асоциации, не правя сравнения, не желая промени...
Не желая промени ли?
Лъжкиня!
О, как само ги желая!
Съществото ми остана някъде там...
При сърцето.
При недоразуменията.
При сълзите.
При усмивките.
При свирепият поглед, който излъчваше повече Любов отколкото смеех да вдишам.
При най-страстното пътуване след бутилка вино, омари, морски котки и миди.
На онази тераса, от която езерото само поглъщаше неизказаната любов.
Не искам просто да се връщам.
Искам да остана.
С теб.
Искам пак.
Да пием вино в 12 на обяд.
Да ми готвиш равиоли.
Да правим любов по никое време.
Искам да гледам как очите ти стават сиви от страст.
Искам да те чакам.
Искам да ме развяваш из околностите със същата гордост.
Искам да ревнуваш и да ме питаш пак и пак за всяка думичка, която съм разменила с другите.
Искам да рисуваш същите картини от разтопен восък в съзнанието ми.
Искам пак да ме хванеш нетърпеливо за ръка.
Искам пак адреналинът да ни заслепява.
Искам още много...
Казах ти, че сиутчърът не е толкова мек като предгръдката ти. Не е същото :(
Но пък поне ми позволява да го гушкам цяла нощ.
И не ме обвинява че съм влезнала в неговата територия от леглото.
Искам те.
Но те искам завинаги.
Търсене
Архив
